Каква е историята на дънките

Каква е историята на дънкитеВ своето ежедневие сме заобиколени от предмети, които почти не забелязваме, просто защото те са се превърнали в част и от нас. Приели сме ги за нещо изначално. Затова и рядко се замисляме какъв ли би бил животът ни без тях. Истината обаче е, че те са били създадени някога. Повечето от тях – в близкото минало. Замисляли ли сте се някога за тези неща? За създаването на предметите, които ежедневно използвате? За дрехите, които носите? Или за дънките, които присъстват в гардероба на всеки от нас? Питали ли сте се някога каква е историята на дънките? Ако именно тези въпроси са ви довели тук, то сега ви предстои да се пренесете в 19в., за да станете свидетели на зараждането на облекло, променило начинът на обличане по цял свят.

Платът, от който започнали да се произвеждат дънките, бил познат още през 1600г. Той бил груб работнически плат, служещ за направата на панталони на моряците в Генуа. Тъй като материята се разпространила именно от там из Европа, много често го наричали „jean” (поради сходство в звученето). Платът станал популярен във Франция, ето защо тъкачи от района на Ним се опитали да създадат подобен на него и така в крайна сметка той започнал да се нарича още и „denim” – от думите “de Nimes”.

Историята на дънките обаче обаче започва през през 19 в., когато те са проектирани като работно облекло на фермери и миньори в западната част на Америка. А началото й се поставя от един шивач на име Якоб Дейвис. Дейвис е латвиец, който се мести от място на място, докато не не се установява в малкото градче Рино, щата Невада. Там, на главната улица в града, той отваря шивашко ателие, в което изработва палатки, одеяла, покриващи каруците и др. За направата им той се снабдява с различни платове от компанията на Леви Щраус.

Според една легенда, веднъж при Дейвис отишла съпругата на дървар и го помолила да укрепи джобовете на работните панталони на мъжа си, защото постоянно се късали от инструментите, които прибирал в тях. Как шивачът достигнал до гениалното решение да използва нитове за заздравяване на плата – е спорен въпрос. По-важното обаче е, че тяхното стратегическо разположение не само донася огромна полза на работниците от 19в., но и променя облика на света.
Той разполага нитовете както около джобовете, така и на стратегически места по шевовете. Така панталоните придобиват голяма здравина и устойчивост, което е предпоставка за нарастващото търсене. Славата им расте. Всеки работник има нужда от тях. А на Дейвис му става все по-трудно да се справя с поръчките. Осъзнавайки потенциала на своя продукт, той решава да го патентова. Тъй като обаче няма средства, за да се справи сам с това (тогава били необходими 68$), той се обръща към Леви Щраус – името на когото завинаги остава в основата на дънките. Така през 1873г. те започват заедно съвместната продукция. А в рамките на същата година са изработени над 70 500 панталони и палта от деним.

Интересното е, че когато започват да произвеждат дънки, те използват два различни плата – кафяв дочен плат и деним. Много бързо обаче денимът се налага на пазара и остава единствения, от който се произвеждат дънките. Този материал е изглеждал много по-добре и е бил много по-мек, което е достатъчна предпоставка за налагането му. Както днес, така и в миналото дънките са били боядисвани сини. Това е така, защото индигото е достатъчно евтино и достъпно в Америка по онова време, но и защото е достатъчно тъмно, за да прикрива лесно следите от петна.
За съвсем кратко време продажбите на дънките се увеличават многократно. Първоначално Леви Щраус отваря шивашки магазин в Сан Франциско, който е ръководен от Дейвис. Но това не е достатъчно, затова построява и фабрика за дънки, която Дейвис ръководи до края на живота си. А броят на предприятията в Америка само за 10г. е нараснал на 535.

Но какво популяризира дънките по света? И как от работно облекло те се превръщат в част от гардероба на милиарди по земята?

Една от причините несъмнено е в масовото производство на дънки, имитиращи Levi’s. А за да се отличава от конкурентите, компанията започва още в годината на патента да създава двоен оранжев тегел на задните джобове на дънките.

През 1950г. те добиват все по-голяма популярност сред тийнейджърите. Несъмнено заслуга за това имат филми като „Бунтовник без кауза“ и „Дивият“, в които дънките са символ на бунта; на противопоставянето на обществените очаквания. В резултат на това дори в някои училища има наложена забрана за носенето им.

Това се променя през 60-те години, когато дънките се превръщат в част от ежедневието на младежите. Коридорите на колежите и училищата са изпълнени с млади хора, превърнали дънките от облекло в начин начин на себеизразяване. За да отговорят на обществените търсения – компаниите започват да произвеждат различни модели дънки – бродирани, боядисани и т.н.

През 1970 г. се запазва тенденцията дънките да се разпространяват и да стават все по-популярни и в останалата част на света. А през 1980 г. те навлизат и в света на модата. Дизайнери от световна величина създават собствени модели, а това води до още по-големи продажби.

Историята на дънките през годините се е развивала, а начинът на производство се е променял. Навлезлите нови технологии създават един нов облик на облеклата от деним. Но те и до ден днешен си остават предпочитани от милиони по цял цвят.



f | Сподели с приятели